Всичко за маслата

[patzata]

Като вдигнеш капака, някъде над радиатора лепенка нещо няма ли ? Да наливаш нещо само защото го имаш?
А и казваш предишна кола, то все пак и някакъв срок на годност има предполагам
[/quote]

Маслото е на 3 месеца, няма проблем със срока на годност. Питах просто дали е ОК за моя мотор. Маслото е хубаво, не е евтино и не искам да го изхвърлям. Благодаря!

[ЦецоNOL]

Привет Другари и успешна нова Седмица


Продължаваме с Ежеседмичната ни образователна програма, благодарение на
LubeLogic Insider Нинджитe

ТЕМАТА ДНЕС:

Защо НЕ трябва да слагаме антифрикционни добавки в едно напълно синтетично PAO масло?

Какво е PAO масло?

Нека започнем отначало.

PAO е съкращение от Поли-Алфа-Олефини.

Това е вид напълно синтетично масло, създадено в лаборатория.

За разлика от минералните масла (направени от рафиниран петрол), молекулите на PAO са като идеално подредени тухлички LEGO – всички еднакви, подредени и гладки.

Какви са предимствата на PAO?

Издържа на висока температура, без да губи качествата си или да се разпада на фракции
Течливост при много ниски температури – двигателят пали леко дори при -50,60°C.
Има много ниско вътрешно триене, което означава по-малко загуба на енергия и по-нисък разход на гориво.

С други думи – PAO е луксозното масло в света на двигателите.

Какво са антифрикционните добавки?

Антифрикционни добавки (или friction modifiers) са вещества, които се слагат в маслото, за да намалят триенето между металните части в двигателя.

Представете си, че движите длани една в друга – усещате триене и топлина. Ако сложите крем или олио, ръцете ви се плъзгат по-лесно. Това е работата на антифрикционните добавки в маслото.

Примери за такива добавки:

PTFE (тефлон) – частици, които намаляват триенето.

Сулфиди (WS₂) – супер здрав и хлъзгав филм.

Трябва ли да ги добавяме в PAO маслото?

Не винаги! И често – категорично НЕ!

Ето защо:

PAO само по себе сникога не е "чисто" като база в маслата. В състава си вече има био естери,но определен процент,който не пречи на базата и не я разрежда. фрикшън модификатори но OFM- органични,които са съвместими с базата. Качествените продукти,ползват модификатори като Tri-nuclear молибден-съдържа молекули с три Mo-атома в една добавка – това води до по-ниска необходима концентрация за същия ефект и по-равномерно формиране на защитен трибопленен слой .

PAO е по природа с много нисък коефициент на триене.

→ При нормални условия, то вече осигурява отлична защита и лесно "плъзгане" между металните части.

PAO и добавките „не се обичат“

Тук става интересно.

PAO маслата са неполярни – те са като вода и олио, не обичат да разтварят чужди вещества.

Повечето антифрикционни добавки са полярни – като оцет в олио, не се смесват добре.

Резултатът?

Добавките могат да останат неразтворени → събират се на дъното или образуват утайка.

Тези „бучици“ могат да запушат масления филтър, а това е опасно за двигателя.

Риск от утайки и отлагания

Представете си, че в бутилката ви с олио сипете пудра захар. Не се разтваря, нали?

Същото се случва с някои антифрикционни добавки → стават на прах или утайка.

→ Това не само не помага, а може да увреди двигателя, защото утайката действа като абразив – все едно сипвате ситен пясък в двигателя,който очаквате да свърши неща,които истински синтетичното масло вече е готово да свърши,при това напълно безопасно за двигателя ви.

Може да "обърка" химията на маслото

PAO маслата са много добре балансирани формули с внимателно подбрани добавки:

антикорозионни агенти

антиокислителни добавки

детергенти, които държат двигателя чист

Ако добавите антифрикционен продукт, той може да:

взаимодейства с вече наличните добавки → създава химически реакции

да наруши вискозитета → маслото става твърде гъсто или твърде рядко

→ Вместо да защитите двигателя, рискувате по-лоша защита или дори повреди.

Антифрикшън добавки?Защо? Нужни ли са в определено количество?

Антифрикционни добавки са нужни в определени екстремни ситуации:

много високи натоварвания (спортни автомобили, състезания)

изключително стари двигатели с износени части

специфични индустриални машини

→ Но в съвременен лек автомобил, с добро PAO масло, често е пари на вятъра.

Разтворимост на добавките в PAO масла

Добавки,Разтворимост в PAO бази, Рискове при добавяне на допълнително количество модификатори:

MoDTC (молибден) Утайки, утежняване на базата
PTFE (тефлон) Лоша – Средна Утаяване, запушвания
ZDDP (цинково-сярна добавка) Лоша Реакции, окисление

Опасно ли е да сипем допълнително такива добавки в PAO маслото?

А защо ни е нужно? Вече разполагаме с едно съвършенно ястие от топ шеф готвач,гурме шедьовър? Но какво,ако сложим малко сол,още пипер...кетчуп? Хмм..

→ съвет:
Ако използвате качествено напълно синтетично масло (PAO), не сипвайте допълнителни антифрикционни добавки. То вече върши страхотна работа само,и наистина го прави.

Извод

PAO маслата са "луксозни" и високотехнологични → в тях има всичко необходимо.

Антифрикционни добавки са по-скоро маркетингов трик за стандартни масла или решение при екстремни условия,вие в такива ли шофирате?

В нормална кола, карана в градски и извънградски условия → нямате нужда от тях.
Вие вече сте инвестирали в продукт, разработен в лаборатории от ново поколение,от учени,които със сигурност знаят колко "сол и пипер" да използват в кухнята. Просто изберете сигурен бранд и се насладете на премиум качеството,за което сте платили.

[DonSkoda]

Темата за маслата е много интересна.
Като например индекса Low‑SAPS, тоест с по-нисък DPF/катализаторно натоварващи добавки. TBN-ът от ~6–9 е стандарт за такива масла.
От друга страна друг много важен показател е алкалният му резерв – TBN. Защото, сярата от горивото (особено дизел) частично се отлага в маслото.
С добавката на влага и ниска околна температура се образуват киселини, които, повишават киселинността на маслото (намалява алкалният му резерв – TBN).
Увреждат металните части на двигателя чрез корозия.
Серни съединения и киселини (сярна/сериста киселина), образувани от сяра + вода + топлина, атакуват металната повърхност на лагерите.
Лагерите често са от мек метал (напр. бабит, алуминиеви сплави), който е податлив на киселинна корозия.
Резултат: ямки, нарушен филм на маслото, по-бързо износване. TBN от около 8–9 е достатъчно за редовна смяна на масло (~10 000 ‑ 15 000 km или според препоръки), особено ако не караш само къси зимни маршрути.
Обобщено, редовна смяна на маслото с хубаво, дългите интервали просто убиват двигателя.

[TgMiT]

Имате ли мнение за продуктите на YACCO, има ли колеги ддто ползват?

[ЦецоNOL]

Привет на всички
Пореден образователен пост , благодарение на ойл терориста
@morpheus
Проблемът не е във вискозитета. Истинският враг е горивото? Как?
Много често, когато се говори за масло, всички гледат етикета:
0W20, 5W30, 10W40.
Но истината е, че вискозитетът рядко е основният виновник за проблемите в двигателя. Истинският фактор, който тихо, но сигурно съкращава живота на маслото, е качеството на горивото.
Основната причина е етанолът, алкохол, който се добавя в почти всеки бензин под предлог за по-чисто горене. За съжаление, този етанол в повечето случаи се произвежда от евтина царевица и има няколко неприятни свойства. Той е хигроскопичен, което означава, че абсорбира влага от въздуха. Освен това притежава силни почистващи и корозивни свойства, които променят "химията" на маслото. В резултат ускорява окислението, повишава киселинното число (TAN) и намалява алкалния резерв (TBN), тоест способността на маслото да неутрализира киселини.
Маслото старее много по-бързо. Интервалът за смяна, който на хартия е 10 000 км, реално може да падне до около 5 000 км при бензинови двигатели, особено при градско каране, кратки преходи и чести студени стартове.
Колкото и скъпо или премиум масло да ползвате, лошото гориво ще го съсипе по-бързо, отколкото предполагате. И докато всички спорят кой вискозитет е по-добър, малцина обръщат внимание на химията в резервоара, а именно тя определя живота на двигателя.
Съвет от практиката:
скъсете интервалите, ако карате основно градско или използвате бензин с висок процент етанол. По-добре две смени с качествено масло, отколкото една със старо и окислено!
Поздрави

[Цецо75]

Тъй де. Ама щеше да е от полза някой да обясни откъде се взима гориво в маслото на бензинов мотор.
Защото единственото място, за което аз се сещам да се срещат масло и гориво на един изправен двигател е през сегментите на буталото.

[morpheus]

Сигурен съм,че всеки е чувал за Oil dilution & Gasoiline engine Total го описват добре,докато производители като Хонда например наистина имаха големи страдания,особено с 1.5 Т мотора. Неизправните инжектори са една малка част от проблема.
https://lubricants.totalenergies.com/fu ... nd-effects

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://static.nhtsa.gov/odi/tsbs/2023/ ... hatgpt.com Бюлетин Ауди USA, но при EU не е различно

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://knowledge.lancashire.ac.uk/id/e ... hatgpt.com

https://link.springer.com/article/10.10 ... atgpt.com-

[skodko]

Цецо, мисля че задаваш отговори ..

[Цецо75]

Цецо, мисля че задаваш отговори ..

Е хубаво де, ама тия неща е добре да се обяснят. Маслени сегменти ли са, инжектори ли са... Особенно в контекста на новите мотори. Защото в момента битува масовото мнение, че 2020+ TSI е джелезен, не харчи масло, няма проблеми да се кара много градско и студени стартове и т.н. И въобще всичко, което ТДИ не е (уж). И сега от написаното се оказва, че TSI има абсолютно същите проблеми... Масло на 5к да се сменяло на бензинка - извинявайте ама ебем ти Трабанта....

[morpheus]

"Честите кратки пътувания на клиента, особено при студен климат, могат да увеличат степента на разреждане на моторното масло с гориво."
Това изречение от бюлетина на Ауди казва всичко. Няма съвременен двигател,който да се радва на тежък градски режим. Съветват да се шофира 20-30мин за да се изпари горивото,но това не отменя щетите върху маслото. Проста смяна два пъти годишно е достатъчна,защото ЛЛ интервал гарантира 5-8% гориво в маслото,което е достатъчно за да го приключи...

[DonSkoda]

Не толкова да се изпари горивото, колкото конденза.
Затова е важно температурата на маслото да минава 100 градуса.

[Цецо75]

А старите милионици как си работеха с конденз и масло от най-евтиното...

[DonSkoda]

Щото бяха с по-големи допуски и хлабини, не се пестеше от материал, да кажем кухи валове, сегменти като конски косъм и т.н. Не се вадеха по 160к.с от литър мощност, и да я карат от завода на 2.0 бара надуване и т.н

[ЦецоNOL]

Петъчно в Пет стъпки

[ЦецоNOL]

Привет на всички

Вдигаме нивото, въпреки мощен атакуващ гарнизон на хидрокрек маркетинг ботовете и сваляне на публикации във Фейсбук което говори за Правата Вяра, която проповядваме относно маслата на БГ пазара.

По-долу ще видите снимки преди и след 110 000км с RAVENOL:
70 000км с RAVENOL VST 5W-40
40 000км c RAVENOL RCS 5W-40
BMW E39 530i.

Основният съвет от нас :
(first_aid) Чети внимателно информационния лист на маслото, което мислиш за 100% синтетично.
(first_aid)Задай си въпроса:
(Q)Защо често не виждаш всички показатели?
(Q)Особено най-важните:
(checkmark)HTHS
(checkmark)NOAK%
(checkmark)ASH%
(first_aid)Особено важно е съдържанието на сяра,което показва архитектурата PАО или СЪС съдържание на PАО….
Не всички масла с такъв етикет (Synthetic)са еднакви, защото решаващо не е дали в състава присъства РАО, а какъв е реалният дял на Group IV полиалфаолефини, каква е базовата архитектура и как е постигнат вискозитетният клас чрез стабилна синтетична база или чрез високи дози viscosity index improvers (VII). Истинските high-PAO формули използват PAO като основен носещ компонент, комбиниран с полярни синтетични естери и/или алкилирани нафталини (AN), които подобряват солвентността, стабилизират добавъчния пакет (detergents, dispersants, ZDDP - цинк, friction modifiers), повишават адхезията към металните повърхности и осигуряват стабилен хидродинамичен и еластохидродинамичен маслен филм при високи температури, високи срязващи натоварвания и турбинни режими. При такива формули вискозитетът не се „държи“ от полимери, а от самата база, което означава по-нисък Noack evaporation loss, по-висока oxidative stability, по-бавен ТВN decay, по-добър контрол на deposits, sludge и varnish, както и запазване на HTHS вискозитета след продължително механично срязване в лагерите и зоната на бутало,сегменти,цилиндър. Обратно, много масла, рекламирани като „PAO based“, съдържат едва 5-10% PAO, докато реалната база остава Group III/III+ hydrocracked, а целевият вискозитет се постига чрез големи количества VII полимери, които в реална експлоатация се срязват, водейки до viscosity loss, спад на HTHS, по-тънък маслен филм и ускорена деградация след няколко хиляди километра, въпреки че лабораторните данни на свежото масло изглеждат впечатляващи.
(over18)Именно тук идва смисълът на концепции като USVO подход, при който стабилността идва от molecular uniformity на синтетичната база, ниска зависимост от полимерни подобрители и контрол на аерация, кавитация и shear thinning, така че маслото да запази свойствата си във времето, а не само в ново състояние. Затова две масла, обозначени като „fully synthetic“, могат да се държат коренно различно след 5000-8000 км,едното запазва film strength, HTHS и oxidation resistance, докато другото губи стабилност, защото синтетичният му произход е по-скоро маркетингов компромис, отколкото реална химична структура.
(over18)Именно тук е ключът PAO като маркетинг и PAO като основа на формулата са две напълно различни неща, а дългосрочната защита идва от баланса между PAO, естери, алкилирани нафталини и стабилен добавъчен пакет, а не от краткотрайни лабораторни пикове.

Енджой

Преди







След









@skodko
@morpheus