Вчера сутринта пристигнах в Съдиево в 9:30. Изчакахме малко холандците да си изпият кафето и след 30 мин се започна работа по софта на кутията. Този път комуникирахме директно с един от главните софтуерни инженери в TCU отдела им, с който си бях писал дълга комуникация по мейла преди това и бях разисквал проблемите и евентуалните им решения. Той знаеше, че ще идвам в петък сутринта и ме чакаше на линия, да започнем с тестването. След 20 мин прати първия файл, наляхме го и излязохме на магистралата да тестваме. Бореха се 4 оставащи проблема (описани детайлно в темата ми назад):
- Лаг и липса на бууст в момента на дауншифт на режим "S"
- Ненужно вкарване на 3-та предавка при дауншифт, за много кратко време (вместо директно 4-та), при скорости над 120 км/ч
- Не задържане на оборотите при лаунч контрол на 4000 и пускането им нагоре
- Неадекватна смяна на предавки след лаунч контрол, удряне на прекъсвач при смените и забиване на муцуната на колата
Много се чудех, докато си писах с въпросния човек, дали да го карам да прави корекции върху Stage-3 файл за кутията, който първоначално исках и бях сложил или да си остана на Stage-2+, където много повече ми харесваше drivability-то и плавната смяна на предавки, когато колата се кара нормално. Бях му писал в едно от последните си писма преди да отида, че не искам да го губя това усещане за плавност и искам да си остана на Stage-2+. Той пък ме убеди, че ако имам последващи творчески планове за автомобила, силно препоръчва да работи над Stage-3, защото там съединителите са натегнати да издържат на много по-голямо натоварване (700 Nm) и е много по-безопасно за кутията, ако колата един ден се доближи или надмине 600 Nm (лимита на Stage-2+ TCU). В крайна сметка реших да го послушам и му казах да работи над 3-ката.
Първото нещо, което ми направи впечатление, след като излязохме от гаража и тръгнахме е, че пичът беше запазил плавността, с която се сменят предавките, дори и на Stage-3! Нямаше нищо общо с първия Stage-3, с който карах няколко седмици, където ги сменяше грубовато с едно "чукване" при всяка смяна. Явно се беше съобразил с това, което му бях казал и беше направил някакъв хибрид като софтуер в това отношение. Пак не бяха толкова плавни смените, като на 2+, но достатъчно, че отново колата да се усеща много "мазна" за каране и да ми харесва.
Излязохме на магистралата, чукнах "S" и подадох, колата дауншифтна и тръгна без замисляне и лаг. Още една точка за Грифиндор.
Беше се опитал да пребори и ненужното бутане на 3-та при по-високи скорости, но от това беше разбъзикал цялата логика на дауншифт точките на "D" и "S", включително и на другите скорости. Демек, колата не буташе и 4-та вече, когато трябва и т.н. Отбелязахме го като проблем, направихме още 2-3 тигела по магистралата, за да се усети как се държи кутията генерално и в търсене на още неща за изчистване и после отидохме на един пуст междуселски път, за да пробваме лаунча.
Интересното тук е, че преди, когато колата беше стокова, а и след последния мап (от последната визита, когато се бяха опитали да адресират изпускането на оборотите при лаунч), когато натиснех педала на спирачката и забода цялата газ, оборотите се вдигат на 4000, но имаше едно боботене и местене на стрелката напред назад. Сега, когато пробвах, колата вдига до 4000, чака ме вече там, но боботене няма, има едно равномерно работене на двигателя и стрелката стои неподвижна, по-скоро се чува като жужене. Добре, казах си - и това е оправено, след което вдигнах рязко педала на спирачката, колата превъртя 4-те гуми за кратко и се понесе много по-брутално от всички предни лаунчове, които бях правил. Буквално до 100-120, от ускорението през цялото време те държи залепен и имаш напрежение в главата. Смените нагоре също са оправени и ги реди доста адекватно и бързо. Направихме няколко лаунча на "S" и на "M", където (на "М") сякаш беше още по-агресивно и бързо как се случват нещата, но това ще се провери с Драги, като му дойде времето. Та да, колата много добре излита вече с лаунча. Като се позатопли и като сложа и новите GOODYEAR Eagle F1 Asymmetric 6 и асфалта се понапече, ще е интересно вече да се види пълния потенциал и какво може да постигне като времена корабът майка за 0-100 и 1/4 миля.
Върнахме се, пратихме какво трябва да се коригира и след още 2 файла, тестове на магистралата, едно зареждане на Шел Айтос (понеже пак изхабих 1 резервоар там), в 15:00 слязох от колата и казах - това е!
Като минавах през Айтос ми се звъни по телефона и бавнярът
@ЦецоNOL ми вика "ти ли си това в Айтос, не ни ли видя?". Викам кой да видя бе, само настрани гледам в Айтос като карам... Оказва се, че със
@JORDITO, правят някви тежки схеми в центъра на града и са ме видели като минавам. Казах, че отивам да заредя и нямам време да се занимавам с тях и че имам още да наливам файлове и да тествам, при което ми се каза "ОК, ще се видим в Съдиево...". Викам "ъъъъъъ, ок..." и за моя изненада ония лудите бяха пред гаража, когато се върнах там. Та видяхме се и полафихме, беше приятно.
На връщане към София продължих с тестването на кутията и как се държи след корекциите - всичко беше както трябва. Няма вече играене с педала на газта, междинна газ, камшични удари и не знам си какво, в опит да се избегне лага. Кик-даун, дауншифт и излитаме във всяка една ситуация, както трябва да бъде. Колата е едновременно плавна и отзивчива - не блъска в гърба, но е светкавична в реакциите си. Усеща се много по-брутална от преди! Удоволствие беше да шофирам, съвсем различно беше пътуването. Пристигнах в София в час пик и имах възможност да видя, как се държи кутията в задръстване - отново са много добре нещата, нямам забележки.
Та това е засега, снощи за първи път изпитах едно задоволство от вече свършена работа, което постави под съмнение едни други творчески планове, които ми се въртяха в главата предните дни. Разбирайте, че толкова ми харесва как се получи автомобилът в момента на този етап (Stage-1+), че започнах да се разубеждавам, да не го променям повече за вбъдеще. Но по тази тема ще пиша отделен пост.
