Далечната 2011та бащата си взе О1 префейс 4х4. Аз тогава карах едно Пунто и след като покарах малко Октавията му се влюбих.. 3г по-късно ми дойде до гуша от малката въшка, караше ми се нещо по-голямо и дори знаех какво да е. След така известно време търсене попаданх на една О1-ка фейс 4х4. Имаше бая външни забележки, но я грабнах, цената беше добра въпреки нуждата от пълно пребоядисване. Бях супер доволен от нея.. много здрав автомобил като се има предвид че вървеше на бургия нонстоп, а халдекса се побъркваше като падне сняг. Минаха така няколко години и бащата от простотия (на дърти години не го слуша много главата и тинейджърството не е излязло от него) намъкна един завой на ръчна, само че тя не хвана и нашия оправи неговата О1-ка в един бордюр. Хвана се, ремонтира я, но нещо му доскуча и бързо я продаде и грабна О2 4х4 префейс.. Аз продължих да карам моята, доволен си бях от нея и умирах да го чеша за разликата в горенето. Минаха 3г и вече започнах да се замислям за смяна. Изгубих вече интерес към вярната ми зелена Октавия и започнах да се оглеждам. Дойде короната и реших да си седя на гъза, защото не беше ясно какво ще става и лев ще има ли. Почнах да се оглеждам началото на тази година така по-серионо.. чудих се да дублирам бащата или да се мъча за фейс. Съответно условието бе да е 4х4. Седях повече време в карса и мобилето от колкото във фейса. Април месец се появи една обява, която много ме замисли - О2 фейс, но с удар отпред. Това, което ме замисли бе, че удара не беше лош. Звъннах на човека. Разказа ми каквото знаеше за нея и ми обясни, че е от Чехия и се очаква на внос. Казах му че съм сериозен и искам да я видя. Мина се почти месец и нищо. През това време му бях писал два пъти за да не ме забравя, но след мато мина толкова време си викам някой връзкар тенекиджия я лапна. Зяпкам си аз други, но все нещо не ми пасва (или парите или екстрите). Дъжах да е минимум с климатроник. Свикнахл съм от старата и не ми се смъква левела, а и бях решил да се поглезя така малко. В един слънчев ден гледам съобщение на вайбъра. Отварям и пича с ударената ми писал, че тъкмо сега влиза в България. Каза - лягам да спя и утре съм на линия ако искаш ела я виж. Не се замислих изобщо. Натоварихме се с бащата и отидохме. Демиджа беше по броня, фар, капак и калника леко. Нищо не беше мръднало по нея. Нямаше нужда от изправяне, а само смяна на части
2.0 140 4х4 цвят - капучино, влюбих се в цвета..климатрониче, подгрев, мултиволан, болеро. Докарахме я.. умишлено не я снимах за да не се урочасам с някой скрит проблем. 3 седмици по-късно почнах да я нареждам. Новата решетка на капака веднага като я взех я дадох на един мой човек да я фолира черна. Зад предните калобрани се е появила малко ръждичка, защото никой не ги в свалял да ги чисти явно. С нея ще се захващам скоро.
Ето до момента каква е визията.



